09:00 - 18:00

Понеделник - Петък

0877 03 82 13

Обадете се за консултация

Facebook

Search
 

Застраховка „Каско“ и обезщетения

Тук ще засегнем проблема относно зачестилите откази на застрахователите за изплащане на обезщетения при застраховки „Каско“ – кога са основателни и как можем да защитим правата си ако отказът е неоснователен

Застраховка „Каско“ за автомобилите е незадължителна, но предпочитана от редица автомобилисти, с оглед обезпечаване на тяхното спокойствие, че при настъпване на щета и вредоносен резултат за автомобила им, няма да се налага извършването на излишни разходи по ремонти и сервизиране.

Относно застраховка „Каско“ се прилага правната уредба на Дял II – „Застраховане срещу вреди“ от Кодекса за застраховането (бр. 8 от 24.01.2017 г.), в която са засегнати основни положения като съдържание на застрахователния договор (полица), задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие, правила за предявяване на претенции към застрахователя, основания за отказ за изплащане и пр. При сключване на застраховка, застрахователните компании предоставят Общи условия на своите потребители, в които са конкретизирани редица въпроси като например застрахователно покритие, права и задължения на застрахован и застраховател и пр.

Съгласно Кодекса за застраховането отказът на застрахователя за изплащане на обезщетение задължително следва да е мотивиран. А какви са мотивите? Отговарят ли на законоустановените изисквания за отказ?

В чл. 408 от Кодекса са изброени основания, при наличието на които застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение, а именно:

Чл. 408. (1) Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

Един от най-често срещаните казуси в практиката са откази на застрахователи за удовлетворяване на претенции, предявени от автомобилисти, за обезщетяване на вреди, настъпили при паркирано превозно средство и в отсъствието на неговия собственик или ползвател. В такива случаи обикновено третото лице, предизвикало вредите отсъства и е невъзможно да бъде открито.

Как мотивира своя отказ застрахователя? Обикновено на основание т. 3 по-горе – при неизпълнение на задължение по застрахователния договор (има се предвид Общите условия). Следва да се подчертае, че съдържанието на Общите условия не следва да противоречи и да излиза от рамките на установеното в Застрахователния кодекс, от една страна и от друга – Общите условия „обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема“.

В общите условия обикновено са указани правилата при установяване на застрахователно събитие и завеждане на щета. Как да процедираме например при отказ, поради неизпълнение на задължение за осведомяване на органите на КАТ и липса на констативен протокол от тях? Имаме ли и кога задължение да осведомяваме КАТ?

В горепосочената ситуация – констатирано увреждане на автомобил на паркинг застрахованият няма задължение да осведомява КАТ. В чл. 125 от Закона за движение по пътищата са изброени ситуациите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие и примерната хипотеза не е сред тях.

При един подобен неоснователен отказ застрахованият разполага със законно право да предяви вземането си по съдебен ред, съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс, след като е изчерпал възможностите да получи дължащото му се обезщетение доброволно от застрахователната компания, а именно след като надлежно и в срок е предявил своята застрахователна претенция. Освен вземането за обезщетение може да претендира и законна лихва за забава, но само в случай че при предявяването на претенцията пред застрахователя, е посочил и банкова сметка, по която да му бъде изплатена същата. Ако не е представена банкова сметка, се счита че кредиторът е в забава.

В настоящия текст цитираме един реален казус на наш клиент. Ако сте в подобна ситуация, може да се свържете с нас, както за консултация, така и за правна защита и съдействие.

Ако имате нужда от повече информация ние ще Ви консултираме безплатно.

Безплатна консултация

изпратете запитване